Институции

Постоянна комисия към Народното събрание на  Република България – Комисия по образование, наука и въпросите на децата, младежта и спорта. Народното събрание избира сред членовете си постоянни и временни комисии. Постоянните комисии подпомагат дейността на Народното събрание и упражняват от негово име парламентарен контрол. Временните комисии се избират по определен повод да проучат конкретни въпроси и да проведат разследвания. Комисиите разглеждат закони, проекторезолюции,  декларации и обръщения и изготвят доклади, правят препоръки и подготвят становища. В заседанията на комисиите могат да участват и представители на държавата, на промишлени и обществени организации, учени и експерти освен вносителите на съответния закон.

Министерски съвет на Република България

Министерство на образованието, младежта и науката (МОМН).  МОМН разработва рамковата политика за професионално обучение и координира нейното приложение. МОМН обнародва наредби и предписания за подходящите методи за училищната образователна система (професионални училища, професионални колежи и институциите от областта на висшето образование). Министърът на образованието, младежта и науката утвърждава националните изисквания за обучение за четирите нива на професионално обучение и списъка на изучаваните професии, изготвен от подчинени му агенции (предимно от Националната агенция за професионално обучение).

Център за контрол и оценка качеството на училищното образование: Центърът е държавна научно-информационна структура на Министерството на образованието, младежта и науката. Центърът осъществява своята дейност като разработва модели и механизми за оценка на училищата, системи за контрол на качеството на образованието в българските училища и подготвя изпитни материали за различни изпити, които се дават от Министерството на образованието, младежта и науката.

Регионални инспекторати по образование: Управлението на образованието на областно ниво се осъществява от Регионални инспекторати по образование. Те са териториални административни структури на подчинение на министъра на образованието, младежта и науката, които управляват и контролират общинските училища и прилагат в рамките на съответната област държавната образователна политика.

Национална агенция за професионално обучение: Националната агенция за професионално обучение е специализирана организация на пряко подчинение на Министерски съвет. Тя следва да координира дейността на свързаните с професионално обучение и професионално ориентиране институции. В ръководството й са привлечени представители на министерствата, работодателите и професионалните съюзи като равноправни партньори. Агенцията отговаря основно за лицензирането на нови „центрове за професионално обучение”, като изготвя общите изисквания към организацията на професионалната система, например, професии и степени на професионална квалификация, условия за придобиване на професионална квалификация и организация на процеса на обучение.

Национална агенция за оценяване и акредитация: Агенцията е учредена със закон с основна дейност оценяване, акредитация и наблюдение на качеството на институциите в областта на висшето образование и научните организации с цел подобряване нивото на преподаване и научна дейност в тях, както и развитието им като научни, културни и новаторски организации.

Министерство на труда и социалната политика: Това министерство носи отговорността за професионалното обучение на работещите и безработните. То изготвя ежегоден „Национален план на заетостта”. Според Националната стратегия за продължаващо професионално образование и обучение 2005 – 2010 г., министерството на труда и социалната политика отговаря за установяването на потребностите от професионално обучение като анализира пазара на труда.

Агенция по заетостта в България: www.az.goernment.bg Агенцията и подчинените й местни клонове – бюра по заетостта, е агенция към министерството на труда и социалната политика. Тя отговаря за насърчаване на заетостта, наблюдение на пазара на труда, професионално ориентиране, както и образование и обучение на безработните, както и на работещите (професионално обучение и стимулиращи мерки).  Бюрата по заетостта играят основна роля в професионалното обучение на безработни, като възлагат обучителни курсове на местни доставчици на образователни и обучителни услуги и финансират обучението.

Лицензирани центрове за професионално обучение: Те не са по закона за народната просвета. Центровете са изключително важни образователни институции за образованието на възрастни и могат да бъдат управлявани от държавата, местните власти или частни доставчици на образователни услуги, като се лицензират от Националната агенция за професионално образование и обучение да организират обучителни курсове по определени професии, изрично посочени в лиценза им. По същността си те са насочени предимно към възрастните, а не към деца и младежи.

Работодатели: Планираното продължаващо обучение е значително по-характерно за предприятия от публичния сектор и за крупни компании отколкото за частния бизнес и малките предприятия.  Продължаващото обучение най-често се осъществява в по-големите предприятия.

Профсъюзи: Понастоящем профсъюзите вече са независими представителни организации. Бързите промени в обществото и законодателството им наложиха да се приспособят – необходимост от професионално образование и обучение, както и от демократично образование в смисъл изграждане на активно гражданско общество в България. В курсовете могат да се включат и лица, които не са членове на профсъюз.

Национална занаятчийска камара: Обучението за занаятчии се ръководи от нормативната уредба на Националната занаятчийска камара, която е съгласувана с Националната агенция за професионално образование и обучение.

Читалища: Българските читалища са самоуправляващи се културни и образователни институции с отделен законов статут, чиято традиция датира от ІХ век. С годините дейностите им се разширяват и в редица отношения полагат основите за разгръщане на съвременен културен живот в България. Понастоящем читалищата са изправени пред задачата да намерят нови начини на функциониране. По-активните читалища в наши дни отново представляват на практика независими институции за обучение на възрастни, като са свързани в няколко национални мрежи.